Вятъра

Начало книги

— Ууу! Фюууу! — свири Вятъра, обикаля къщата и кара дърветата по двора да шумолят. Неравно да шумолят.

А Фането лежи на лявото си ухо, внимателно се ослушва с дясното и гледа право към прозореца. Както се е засилил да тича около къщата, както се е запретнал да блъска клони в прозореца, Вятъра може и сам да се мерне зад стъклото. Колко й се иска на Фането поне веднъж да види Вятъра! Дали и той си е облякъл палто в това хладно време? Или на Вятъра никога не му е студено?

— Я заспивай! — казва Плюшеното коте. И се намества по-удобно на възглавницата. — Нощта идва, за да спим. А който не ги разбира тия работи, нека си духа. Ние нали здраво си затворихме прозореца! Е, малко шумолене се чува и през затворения прозорец. Но аз от шумолене не се тревожа. Аз не зная някой да е настинал от шумолене.

Тъкмо тогава прозорецът заскърцва. Захваща се прозорецът пресекливо да скърца. Захваща се да звънка. И се отваря. И в стаята… влиза Вятъра.

Читать дальше →