Приказка за вълшебната петуния

Начало книги

В заливчето на Ахтопол, в пясъка до самото море, цъфна петуния. Тя беше синьовиолетова, с беличко в дъното на чашката и приличаше на всички петунии на света. И никой не знаеше, че е вълшебна! — Дори и децата, които идваха да се къпят в морето!

Те не знаеха, че петунията е вълшебна, защото денем цветето се плашеше от виковете им, свиваше се в пясъка и си затваряше цветчето. Но когато привечер се спуснеше здрач, когато децата си отиваха и морският бряг опустееше, петунията разтваряше широко-широко синьовиолетовата си фунийка и се превръщаше в истинско малко грамофонче.

Точно тогава от морето изпълзяваше розовото мустакато раче Кривчо. То нищо не разбираше нито от цветя, нито от грамофони.

— Виж ти! Виж ти! — цъкаше Кривчо с уста и започваше да обикаля около петунията. — Какво ли е това? И за какво ли служи? — чудеше се той. — Сигурно е шапка, само че обърната наопаки!… На мене шапка не ми трябва! Ще си я сложа на главата, а току-виж че вятърът я духнал, и после върви я гони!…

Читать дальше →