Тринайсет

Начало книги

В пет и десет през един студен декемврийски следобед Джошуа Кейн се беше излегнал върху постелка от кашони пред сградата на Наказателния съд в Манхатън и обмисляше убийството на човек. Не на който и да е човек. Имаше предвид конкретно лице. Вярно че понякога, докато пътуваше в метрото или наблюдаваше минувачите, му идеше да убие някой безименен случаен нюйоркчанин, попаднал в полезрението му. Изрусената секретарка във влака, погълната от любовен роман, банкера от Уолстрийт, размахал чадъра си, защото не му връщат ресто, и дори детето, хванало майка си за ръка, докато пресичат улицата.

Как ли щеше да се почувства, докато ги убива? Какво щяха да промълвят с последния си дъх? Щяха ли да се променят очите им в мига на преминаването в отвъдното? Удоволствието от тези мисли плисна като топла вълна в тялото на Кейн.

Той погледна часовника си.

Пет и единайсет.

Контрастни издължени сенки изпълниха улицата, когато денят започна да се топи в здрач. Кейн вдигна очи към небето, доволен от приглушената светлина, като от покрита с воал лампа. Полумракът подхождаше на намерението му. Притъмняващото небе отново насочи мислите му към убийството.

Читать дальше →