Кръстопът

Начало книги

Стоя в реката. Водата е синя. Тъмносиня. Отразява цвета на вечерното небе.

Не се движа. Реката се движи. Тя се удря в мен и съска из тревата, израснала на границата между сушата и водата.

— Излез оттам — каза Офицерът. Освети ни с фенерчето си от позицията си над нас на брега.

— Казахте да оставим тялото във водата — престорих се, че не съм разбрал нарежданията му.

— Не казах, че трябва да влизате в самата река. Остави го и излез. И вземете шинела му. Вече не му е нужен.

Погледнах към Вик, който ми помагаше с тялото. Той не беше влязъл във водата. Не е от тези места, но всички в лагера са чували слуховете за отровените реки във Външните провинции.

— Всичко е наред — казах му тихо. Офицерите и Служителите искат да се страхуваме от тази река — от всички реки, за да не се опитаме да пием от тях или да ги пресечем. — Не ви ли трябва проба? — провикнах се към Офицера на брега, докато Вик се колебаеше.

Читать дальше →