Скривалището

Начало книги

Когато стигна до „Нобхъл Роуд“ 16, Толман се беше изпотил. Насила посегна към панела на сигналния номератор. Разнесе се приглушено бръмчене, докато фотоклстките проверяваха и одобряваха отпечатъците от пръстите му, после вратата се отвори и Толман влезе в сумрачния коридор. Хвърли бегъл поглед назад, там където отвъд възвишенията светлините на космодрума образуваха трептяща, бледа мъглявина.

После продължи надолу по стръмния коридор и влезе в уютно обзаведена стая, където дебел сивокос мъж седеше в кресло и въртеше в длани чаша уиски със сода.

— Здравей, Браун. Всичко наред ли е? — в гласа на Толман се долавяше напрежение.

Увисналите бузи на Браун се разтегнаха в усмивка.

— Естествено — отвърна той. И защо да не е? Полицията не е по петите ти, нали?

Толман седна и се зае да си приготви коктейл от напитките върху поставената наблизо масичка. Изпитото му чувствително лице бе мрачно.

— Човек не може да спори с „жлезите си“. Поне на мен така ми действа Космосът. През целия път от Венера дотук непрекъснато очаквах някой да се запъти към мен и да каже: „Полицията ви търси за разпит.“

Читать дальше →