Механическото его

Начало книги

Никлъс Мартин погледна робота.

— Не те питам, какво ти е нужно тука — каза той с нисък и колкото се може по-тих глас. — Разбрах, вече. Иди при Сен-Сир и кажи, че съм съгласен. Възторг ме обзема, че във филма ще участва робот. Всичко останало имаме. Но и така е съвършено ясно, че камерна пиеса, чието действие се развива в селище на португалски рибари, не може да мине без робот. Но защо само един? А ако са шест? Кажи му: искам да ми осигури дяволската дузина. Иначе не съм навит! А сега си дигай чуковете!

— Как се казваше вашата майка? Май беше Елена Глинская, а? — заинтересува се роботът, като не възприе нищичко от тирадата на Мартин.

— Не! — избоботи той сега.

— А-а, виж ти… Е, защо да не бъде тогава Голямата Косматица — замърмори робота.

Мартин свали краката си от масата и бавно разкърши плещи.

— Само не се вълнувайте! — побърза да каже роботът. — Вие сте подбран за екологически експеримент и нищо повече. Това дори не боли. Там, откъдето се явявам, роботите представляват една от законните форми на живот и няма защо…

Читать дальше →