Ловецът се завърна у дома

Начало книги

И няма с кого да си поговориш, освен със себе си. Стоя си тук, над водопада от мраморни стъпала, спускащ се към залата за приеми, а долу ме чакат всичките ми жени с всичките си скъпоценности, защото това е Триумфът на Ловеца, ловеца Роджър Белами Честния, Моят Триумф. Там долу светлината играе но стъклата на витрините, а във витрините са стотиците изсушени глави — глави, спечелени в честен бой, и сега съм един от най-могъщите хора на Ню Йорк. Главите — те са онова, което ми придава могъщество.

Но няма с кого да си поговориш. Освен може би със самия себе си? Може би някъде дълбоко в мен се крие още един Роджър Белами Честния? Не знам. Може би той е единственото струващо нещо в мен. Вървя доколкото ми позволяват силите по определения ми път и какво — излиза, че всичко е напразно? Може би онзи Белами, вътрешният, не харесва онова, което правя. Но съм принуден, длъжен съм да го правя.

Не мога да променя нищо. Родил съм се Ловец на глави. Голяма чест е да се родиш Ловец, да наследиш такава титла. Кой ли не ми завижда? Кой ли не би сменил мястото си с мен, стига да можеше?

Читать дальше →