Глад

Начало книги

Всички бяха съгласни, че изминалата зима беше тежка — една от най-тежките, които си спомняха. Толкова, че някои от индианските племена — пайутите и миуоките — бяха принудени да слязат от планините. Горе нямаше никакъв дивеч и по петите ги следваше безмилостен глад; биваците, които оставаха след тях, бяха нашарени с черни следи от огнища, от които не се разнасяше миризма на печена храна — като тъмни очи по земята.

Някои от пайутите дори твърдяха, че са видели полудял бял човек, който е успял да преживее тази адска зима — бяха го зърнали да се носи по замръзналото езеро като призрак.

Това сигурно беше този, когото търсеха — мъж на име Луис Кесибърг. Последният известен оцелял от трагедията, сполетяла групата на Донър. Бяха изпратили спасителен отряд, който да открие Кесибърг и да го върне жив, ако това изобщо бе възможно.

Беше средата на април, но снежната покривка стигаше до гърдите на конете им; наложи се да ги оставят в ранчо наблизо и да продължат пеша.

Читать дальше →