Вторият пръстен на силата

Начало книги

ЕДИН ЗАОБЛЕН ГОЛ ВРЪХ по западните склонове на Сиера Мадре в Централно Мексико бе мястото на моята последна среща с дон Хуан и дон Хенаро и с другите им двама чираци, Паблито и Нестор. Тържествеността и размахът на това, което се случваше, не оставиха у мен никакво съмнение, че нашето чиракуване бе дошло до заключителния си момент и че аз действително виждах дон Хуан и дон Хенаро за последен път. Към края ние всички се сбогувахме един с друг и после Паблито и аз скочихме от върха на платото в бездната.

Преди скока дон Хуан описа в основни линии всичко, което щеше да се случи с мен. Според него, от скачането в пропастта аз щях да се превърна в чисто познание и щях да се движа напред-назад между двете неотменни състояния на мирозданието — тонал и нагуал.

По време на падането придобиването на познание премина през седемнайсет еластични скока между тонала и нагуала. При навлизанията ми в нагуала аз възприемах тялото си разчленено, не можех да мисля и да чувствам по логичния, обобщаващ начин, по който обикновено го правех, но някак си все пак мислех и чувствах. При навлизанията ми в тонала мигновено се превръщах в единство; ставах едно цяло. Възприятието ми имаше свързаност и цялостност. Имах представа за реда. Заставящата сила на възприятията беше толкова смазваща, тяхната яснота — толкова реална, а обхватът им — толкова обширен, че не ми беше възможно да си ги обясня задоволително. Да се каже, че са били видения, сънища наяве или дори халюцинации, не би изяснило нищо от тяхната природа.

Читать дальше →