Стачникът

Начало книги

Големият „Спийдстър“, модел Мармън 32, паркира на „Уолстрийт“ в тъмното между две улични лампи.

Беше късно през нощта, но патрулният полицай О’Риърдън бе на поста си. Според заповедите, които получи, той трябваше да бди никой да не смущава спокойствието на големците, които се пазаряха в офиса на Конгдън. А автомобилът паркира на един хвърлей място от лъскавите лимузини на тротоара.

Мъглата от пристанището бе покрила с капчици страничните стъкла на спийдстъра и О’Риърдън трябваше да се приближи, за да види кой е вътре. Шофьорът го изненада приятно — красива дама със сламеноруса коса. Ченгето се поуспокои. От господина зад нея се виждаха само сивкави контури. О’Риърдън знаеше, че не върви да почука с палка по „Мармън 32“ и да каже на тези вътре да се разкарат, сякаш са клошари на тротоара. Тъй че той плъзна дясната си ръка върху пистолета и леко почука по страничното стъкло, все едно докосваше чашата си до махагоновия тезгях на скъп бар, за да подскаже на бармана, че иска още едно, но без да припира.

Читать дальше →