Ледена жега

Начало книги

— О, да, точно така, Руук — каза Ники Хийт. — Точно това искам, точно така. — По врата и гърдите му се стече вадичка пот. Той простена и леко прехапа езика си. — Не спирай още, продължавай. Точно така. — Тя се наведе над него, доближи лице съвсем близо до неговото и прошепна: — Да, точно така. Най-важен е ритъмът. Браво. Как се чувстваш?

Джеймисън Руук се вторачи в нея, присви очи и изохка. После мускулите му омекнаха и той отпусна глава назад. Ники се намръщи и стана.

— Не може да ми причиняваш това. Не мога да повярвам, че спираш!

Той пусна гирите на черния гумен под до пейката за упражнения.

— Не спирам — обясни Руук, пое си дъх и се закашля. — Просто приключих.

— Не си приключил.

— Десет повторения, толкова направих!

— Аз преброих друго.

— Това е, защото се разсейваш. Освен това тази физиотерапия е за мое добро, защо ще пропускам?

— Защото веднъж се обърнах и ти реши, че не гледам.

Той изсумтя и попита:

Читать дальше →