Ледената пустиня

Начало книги

Анаид спеше безгрижно, с протегнати ръце и блажено изражение, необезпокоявана от светлината, която се процеждаше през капаците на прозореца.

Наоколо се носеше ароматът на настъпващата смяна на сезоните. В стаята, с висок таван и многократно варосвани стени, имаше натрупани дрехи, разпилени книги, подредени в редица обувки — всичко готово да бъде натъпкано във все още празния огромен куфар, който чакаше реда си до леглото.

Селене влезе тихомълком с разчорлена коса и с чаша димящо кафе в ръка. Зад нея безшумно вървеше човешка фигура, загърната в кожух. С грейнали очи и с изражение на палавница, готова да погоди обичайната си шегичка, Селене се надвеси над Анаид и лекичко й духна в ухото. После й прошепна:

— Добро утро!

В просъница Анаид махна с ръка, сякаш да отпъди досадника от ухото си. Селене се усмихна. Беше тяхната си закачка открай време.

Отново духна лекичко върху меката част на ухото й, като така накара дъщеря си да се обърне с рязко движение и да се събуди. Погледна я със смесица от гордост и тъга. Дъщеричката й бе пораснала прекалено бързо. Така заспала, невинно отпуснала ръка до главата си, с изящни пръсти, леко докосващи полуотворените й устни, все още имаше вид на безпомощно момиченце, но източените й крака, закръглените бедра, заоблеността на гърдите, които се повдигаха в ритъма на дишането й, както и безупречната й гладка и еластична кожа красноречиво говореха, че вече е станала хубава девойка.

Читать дальше →