Славеят на Майкъл

Начало книги

Облата ръкохватка на вратата се завъртя. Значи носеха обяда. Ансет се обърна върху твърдия нар, болеше го всяко мускулче. Както винаги се опита да подтисне парещото го под лъжичката чувство за вина.

Но не беше Хъск с подноса храна. Този път бе мъжът, когото наричаха Тартора, макар че според Ансет това не беше истинското му име. Тартора бе винаги сърдит и страхотно силен, един от малцината, които можеха да накарат Ансет да се чувства и държи като единадесетгодишно дете, каквото всъщност и беше.

— Ставай, славейче!

Ансет бавно се изправи. В килията го държаха гол и само гордостта не му позволяваше да извърне глава под грубия поглед, който шареше по тялото му. Бузите на Ансет пламнаха от срам. Той измести чувството за вина, с което се беше събудил.

— В твоя чест, песнопойче, си устройваме прощален пир, а ти ще ни почуруликаш.

Ансет поклати глава.

— Щом можеш да пееш за онзи мръсник Майкъл, ще пееш и за честните синове на свободата.

Читать дальше →