Ксеноцид

Начало книги

— Днес един от братята ме попита: „Не е ли ужасно ограничение да не можеш да помръднеш от мястото си?“

— И ти отговори…?

— Отвърнах, че сега съм по-свободен от него. Неспособност

та да се движа ме освобождава от задължението да действам.

— О, вие, говорещите същества, какви лъжци сте!

Хан Фейдзъ седеше в поза лотос на голия дървен под до смъртното ложе на жена си. Допреди миг вероятно е бил задрямал, не беше сигурен. Сега обаче вниманието му бе насочено към промяната в дишането й; промяна, ефирна като полъха от крилцата на прелитаща пеперуда.

Дзян Цин, от своя страна, сигурно също беше усетила някаква промяна у него, защото заговори.

Гласът й бе много тих, ала Хан Фейдзъ я чуваше съвсем ясно, защото в къщата цареше пълна тишина. Беше помолил приятелите и прислужниците си да не вдигат никакъв шум в заника на живота на Дзян Цин. Имаше достатъчно време за безгрижна врява през настъпващата дълга нощ, когато нямаше да чува вече приглушените думи от устата й.

Читать дальше →