Войвода

Начало книги

— Не вярвайте, момчета, не вярвайте, мои братя! Всичките тия работи са разни, голи лъжи са тия… Аз през своят живот съм видял много такива хатихумаюни, хатишерифи и гюлханета всичкте тя турски закони и правдини отидоха на вятърът. Турски работи! На книги се пише много, с думи се дава още повече, а човек не види добро ни за дукато: по устните текло, а в устата — ни капка! Я попитайте вие мене — защо съм аз оставил моята стара и болна майка и своят побелял като памук баща? А и живи ли са тия, сиромасите? Оставил ли ги е господ на земята да оплакват децата си и да кукат като кукувици, или им е вземал праведните душици? — Не зная. Ех, момчета! Тежко и горчиво ми е на сърцето, когато припомня своите млади и зелени годиници и моята бащина къщица — сладко се живее под бащината керемида! А сега? — Сега като чумав се скитам по чуждите краища и ниде не мога да намеря топло и мирно кьошенце, ниде не мога да наклоня тежката си глава и да кажа: „Сполай ти, боже!“ Ето, вие хайдутувате с мене няколко години, избрахте ме за войвода, а и досега не сте ме попитали: кой съм аз, чий съм син и защо съм избрал тоя занаят — говорил старият войвода на своите момчета и другари.

Читать дальше →