Стоян

Начало книги

„Земи си жена из своето село, защото познаваш кой я е родил и кои пити са месени от ръцете й“ — казват нашите старци, а старостта е ум и разум…

Аз имах брат, който изпита през своят живот какво лошаво нещо е, когато човек пусне в къщата си чуждо чедо или когато се ожени за чуждо семе. Нека господ учува всякого!

Баща ни беше твърде добър човек. Той ни обичаше, радваше ни се и правеше всичко, щото и да поищехме. Живеехме ние богато и весело, защото баща ни имаше голямо имане. „Синко Стояне — казваше тато на брата ми, — ти си вече, синко, юнак за женене; а юнаците трябва да се поперчат пред момичетата! Искаш ли да ти купя враня коня и синьо седло?… Покажи се и ти малко на нашите момичета! Нека знаят чие си ти семе!… Аз когато бях на твойте години, то и керемидите потрошавах с конските подкови… Всичките момичета ме познаваха“. Тато говори; а Стоян стои пред него и суче мустаките си, чегато иска да каже: „И аз не съм от тебе по-долен!“

Читать дальше →