Нашият обществен живот

Начало книги

В 1867 аз имах щастие да се опозная с негово мудрословие (тая дума вземам из „Македония“) отца Балабанова, когото преди малко време разстриже българският народ. Нашето познанство стана така. Една заран дойде при мене един из бялградските сватове, който имаше обичай да знае и кой е дошъл, и кой отишъл, и кой е родил, и кой се е родил, и рече ми твърде многозначително:

— Дошъл е из Френско един наш българин, който знае много науки… Аз озарана ходих при него…Добър човек, учен човек…Като проговори дума, то мед му закапе из устата… А държи се достойнствено — като княз…

Тия хвалби ме накараха да ида и аз и да видя тоя учен човек, ако и да не обичам медът. Отидох в гостилницата, в която беше кацнал нашият синигер, т.е. негово слословие, и почуках на вратата.

— Антре! — проговори слословието.

Влязох и намерих черни панталони, бяло елече, черносин суртук, лъскави кундури, шарена вратовръзка, гиздави мустаки, златен кьостек и бяла като сняг риза, в които се намираше обвиен отец Балабанов. Захванахме се да си приказваме за едно, за друго; но все за големи работи като, например, за Наполеона, за турската политика, за сръбските министри, за бялградската крепост и пр. Трябва да ви кажа, че в тоя същия ден, когато аз у з р я х отца Балабанова в първи и последни път, турците излазяха из бялградската крепост и сръбската войска се готвеше да влезе в нея.

Читать дальше →