Приказка за камъка

Начало книги

Нали ще ми позволите да ви разкажа моята история?

Вярно е, че тя не е нито весела, нито забавна, но нека поне петнадесетина минути някой се спре и замисли за мене.

Аз съм един обикновен камък. Ръбест, сиво-синкав, по-едър от мъжки юмрук. Не помня кога и къде съм роден. Голяма част от миналото е загаснала в паметта ми. От детството си преди милиони години помня, че бях огнен поток, който се луташе из широки благословени недра и изригваше през раните на Земята. Тогава планетата бе много млада и в нея течаха могъщи струи от каменно тесто. Сега моето „аз“ включва това парче скала, но някога пламтящ поток беше моето огромно „аз“. Аз бушувах, кипях без отдих, изскачах и оставах да живея на горния свят. Там ме чакаха дъждове, които — щом се докоснеха до мене — избухваха в пара. Постепенно се укротявах изстивах, втвърдявах се. Тъй полека-лека части от собственото ми „аз“ се откъсваха от потока… Земята също се втвърдяваше и огнените ми изблици с мъка пробиваха. И ако преди съм бил нажежена стихия, то след многото изригвания трябва да съм станал планински връх. Тишина, самота, снежен студ. Любимото ми занимание бе нощем да подреждам в разни фигури звездите над бялата си глава.

Читать дальше →