Една любов с пролог и четири епилога

Начало книги

На крайното от Мървашките села1, името от „либене“ иде.

Във време оно, пръснатите из подножието на Стъргач планина махалички се зовели по прякора на обитателите си или пък по някаква отлика на мястото, в което били скътани.

Тогавашните млади се надушвали и събирали през долове и баири, защото да се чифтосват през комшийски плет е било почти кръвосмешение.

Любенето сродявало далечни тайфи и сближавало колибите в купно градище. Не било редно да го кръстят на коя и да е от напуснатите руини. По-сербезлиите опитали да наложат волята си, но скоро разбрали, че ще засеят раздор и съперничество в браздата, заорана околовръст от волове — близнаци, за да брани землището от чума и злодеи. Намерил се мъдър старейшина да рече на колибарите:

Така назовали новото си огнище на влечението, което отъпквало пътеки между Коровча и Джумка, между Борилци и Кутрево, между Камбурче и Колника, влечението, от което щуреят буболечки и зверове, птици и люде. Това влечение е по-лакомо от глад, по-силно от страх, по-издръжливо от свян, по-неугасимо от пламъци в плевня.

Читать дальше →