Дядо Пихтунчо

Начало книги

Дядо Пихтунчо откачи от стената си пушката, пое кожената чанта, в която баба Пихтунка му беше натъкмила една прясна пита, една варена кокошка, зачервена от огъня, една бъклица винце, и тръгна.

— Да ми удариш десетина яребички крилати! — Поръча му баба Пихтунка.

— Ще ти ги ударя.

— И два заека мустакати!

— И два заека мустакати ще донеса.

— И една лисичка опашата.

— Защо не? Ами перо за шапката ми? — извика дядо Пихтунчо и се обърна назад.

Баба Пихтунка се заклати като юрдечка към къщи. Подир малко се завърна с едно дълго патешко перо и го бодна върху шапката на храбрия ловец. Дядо Пихтунчо навири своя червен нос — като морков от Джулюница — и тръгна подир кучето, което весело тепаше в дълбокия път към гората. Денят беше топъл, птиците чуруликаха, защото нямаха друга работа, а листата на крайпътните дървета си шъпнеха:

— Божичко, какъв страшен ловец!

На един кръстопът дядо Пихтунчо спря, почна да си бърше челото, а кучето му клекна и втренчи поглед към каруцата, която слизаше от Царево градище. Подир нея бягаше едно мъничко женско кученце със завита като кравайче опашка.

Читать дальше →