Убийство в Оксфорд

Начало книги

Най-после кучето спира да лае. Изчаквам минута, за да съм сигурен.

Още минута живот за него.

Скрит в сянката на вратата, оглеждам улицата. Няма никой. В мъглата под ситния дъждец, уличните лампи изглеждат пухкави като глухарчета.

Съсредоточен съм и сетивата ми са изострени. Капчиците дъжд нападат главата ми като рояк комари. Прекрасно е. Дори божествено.

Изваждам от джоба си вълнената шапка и очилата за плуване и си ги слагам; най-напред очилата, за да паснат на отворите на шапката. Пресичам улицата. Виждам всичко като през призма. Розови и зелени светлини се гонят по мокрия паваж.

Вратата е отключена и ме лъхва ужасна смрад. По-рано тук се вихреше парти, въпреки че в къщата сега е тихо. Крушката над стълбите е сменена с червена, за да създава атмосфера.

Потъвам в тази атмосфера, щом влизам в затъмненото преддверие. На първото стъпало бутилка вино привлича погледа ми; вдигам я, като си мисля, холандска смелост, но дори при тази светлина и с очилата си виждам няколко угарки да плуват вътре, набъбнали от течността.

Читать дальше →