Повярвай ми

Начало книги

В деня на заминаването си гостите трябва да освободят стаите до обяд.

В единайсет часа шестият етаж на хотел „Лексингтън“ е почти празен. Намираме се в центъра на Манхатън, където дори туристите имат натоварени графици, препълнени с галерии, универсални магазини и забележителности. Никой не би могъл да спи до късно при шума на камериерките, които бъбрят на испански, докато влизат и излизат от пералното помещение до асансьора и подготвят стаите за поредния следобеден наплив.

Целият коридор е осеян с подносите, останали след закуска, които показват кои стаи трябва да бъдат почистени.

Пред вратата на апартамент „Терасата“ няма поднос.

Всяка сутрин пред всяка стая се оставя по един прилежно сгънат вестник „Ню Йорк Таймс“ — комплимент от хотела.

От апартамент „Терасата“ са отказали комплимента. Вестникът лежи върху изтривалката, недокоснат. На бравата над него виси табелка с надпис: НЕ БЕЗПОКОЙТЕ.

Читать дальше →