Долината на прадедите

Начало книги

За миг остана да лежи като зашеметена на пода. После вдигна глава, погледна го и изведнъж скочи нагоре, така че той незабавно пусна капака. Уинтърс беше направил необходимото, но нещо го душеше за гърлото.

Беше я хранил с най-вкусните неща, които успяваше да намери. Не след дълго станаха неразделни другари. Нощем тя спеше в неговото легло и когато се събудеше сутрин, той я притегляше към себе си, като галеше нежно козината й. Затова тя постоянно му се отблагодаряваше с мъркащо доволство. За него Мира беше най-красивата ангорска котка, която можеше да съществува. Когато настъпи денят, в който трябваше да се раздели с нея, той сериозно се замисли къде да я скрие. Но скоро остави тази мисъл — рано или късно все щяха да я открият. Освен това институтът бе вложил толкова много средства в този проект, че ако се опиташе да осуети или дори да забави днешната демонстрация, това със сигурност би му коствало мястото.

Читать дальше →