Принцесата на татко

Начало книги

Да, както е казал Хераклит, „Всичко тече, всичко се променя“. Изнизва се животът ни и независимо какво мислим по въпроса, сезоните му безгрижно и неумолимо ни напомнят за себе си. Няма нищо чудно, че ни се иска все да е пролет, е, в краен случай — лято. Така е и в нормалния живот всяка година. С радост чакаме пролетта, надяваме се на лятото, посрещаме есента със смесени чувства, а зимата? Освен децата, малко хора й се радват и я очакват с нетърпение.

Така става и с мен. Пролетта отмина, лятото наистина продължи доста по-дълго, но есента вече показва своите признаци — ако беше само в косите или по лицето, сигурно можеше да се намери лек. Но за промените в душата цяр няма, затова е най-добре да се подчиня — като не мога да действам срещу вятъра на промените, поне да се насладя на това, което предлага възрастта.

Наистина, ако дърветата ни обсипваха само с нежния си уханен цвят, нямаше да опитаме сладките им плодове. С една дума, ако няма есен, няма да дочакаме пролетта. Така че, вместо да се оплаквам, по-добре е да послушам повеленията на есента и да преброя пилците, които Бог ми е подарил — като човек на писаното слово, значи, моите пилци са чувствата и мислите. Отдавна един глас настойчиво ме кара да разкажа някои неща за себе си. Обикновено около 50-те, жените вече имат внучета, които се скупчват около тях и с трепет ги питат: „Бабо, разкажи за едно време“. Тъй като нямам и няма да имам внучета, а жаждата да разкажа за „едно време“ напира в мен, ще поверя писанията си на белия лист, или, както се прави сега, на компютъра си.

Читать дальше →