Катерина де Медичи

Начало книги

На пръв поглед той не изглеждаше забележителен мъж – нисък и набит, с посребряла коса и неугледно облечен като човек от простолюдието. Не виждах лицето му от наблюдателницата си два етажа над него, но забелязах как трепна, когато слезе от каретата и кракът му докосна плочника. Махна да му подадат бастуна и улови ръката на кочияша. Дори с помощ крачеше внимателно и колебливо в знойната утрин и аз си помислих поразена: "Той е престарял болник и нищо повече."

Зад него над реката отрано се бяха събрали облаци, вещаещи следобедна буря, но засега не забулваха напълно слънцето. Лъчите му се провираха през пролуките и водите на Лoapa ги отразяваха ослепително.

Отдалечих се от прозореца и седнах на стола си. Исках да омая госта си, да го очаровам, за да не съзре нервността ми, ала напоследък нямах охота за преструвки. Носех траур – черни, семпли дрехи – и не изглеждах величествено. Бях възпълно, грозновато същество, много изморено и много тъжно.

Читать дальше →