Гора

Начало книги

— Деца! Не чухте ли звънеца? Хайде всички вътре!

Всъщност, при това есенно слънце, което бе грейнало над училищния двор и над цялото планинско селце, и мен се не искаше твърде да влезна и да се затворя отново в хладната училищна стая.

— Хайде, деца! Веднага! Веднага!

Нямаше какво — трябваше да се изтърпи още един час, последният час…

Тъкмо да прекрача последен прага на вратата, някой завика по мене иззад училищната сграда:

— Ееей, господин учителю, господин учителю!

Обърнах се. Беше Миро, магазинерът на селската кооперация.

— Каквооо? Какво има, Миро?

— Хайде утре на лов, на лооов!

— На лооов?

— Да, да! На лов за диви прасета! С хайка! Отбий се после при мене в кооперацията! Ще поговорим по-подробно! Непременно, непременно се отбий!

Когато влязох в стаята, децата скочиха прави от местата си и още веднъж раздвижиха вдигнатия прах.

— Седнете, деца! Такааа… Отворете букварчетата си. Кой ще ми прочете сега хубаво, без грешка, урока си?… Ха ти там, крайният!…

Читать дальше →