Студен огън

Начало книги

Лия постъпи на работа в бар „Славия“. Беше в началото на зимата, мрачна и дъждовна, една от най-бедните зими в живота ми. Пишех роман за крадец, измислен герой, повлиян от руските „воры“. Седях цял ден над машината, а вечер прекосявах Докторската градина, влизах в бар „Славия“ и оставах там до полунощ. Пиех ром, питие, отсъстващо от ценоразписа. Валентин Бармана, мой съученик от вечерната гимназия, правеше изключение и ми позволяваше да внасям бутилки на бакалски цени. Внушавах си, че търся типаж, че прониквам в психологията на престъпния свят, че търся физическото изображение на героя си, за когото, сега си давам сметка, нямах и смътна представа. Пиех ром, общувах вяло с клиентите, понякога водех жени вкъщи, както казваше Валентин, „жени, натежали от самота, загубили доверие в нощта“.

В началото на декември държавен контрол направи проверка на бара и откри вода във всички бутилки, с които Валентин работеше. Това беше краят на моето спокойно съществувание. Валентин беше подведен по някакво постановление. В една от най-студените сутрини на февруари прочетоха присъдата. Валентин влизаше в затвора за седем години. Няколко дена по-късно Лия прие бара…

Читать дальше →