Кървавият път на коприната

Начало книги

Когато НАТО удари Белград, Козела излезе от апатията. Тефик, семейството му и Габи бяха в избата, имитация на бомбоубежище, но той отдавна беше претръпнал за живота си и изгледа като театрален зрител бомбения ад, който се извисяваше над града. „Заради някакъв боклук, пък бил той и Милошевич, ще избият цял народ шибаните им мръсници“ — без грам гняв в душата си мислеше той. — „Щом са толкова курназ, да съберат един взвод от супергерои… Сталоун, Шварценегер, Стивън Сийгъл… Как се казваше онзи белгиец… Жан-Клод ван Дам, да хвърлят един десант над президентската резиденция и да си решат проблема тъпите му ебалници! Цял народ заради някакъв си Милошевич!“

Козела се изкъпа, махна от фалшивото си лице двайсетдневната си брада, преоблече се и излезе. В къщата беше тихо и тъмно, но небето вреше като геена огнена. Запали колата и подкара към центъра.

Белградският площад „Република“ беше претъпкан от възбудени, гневни, яростни, но в никакъв случай уплашени хора. Козела изслуша няколко патриотични речи и от комунисти, и от демократи, после за негова изненада започна концерт. На импровизираната сцена излезе някаква рок — група, но около нея се струпаха част от сръбските звезди, които чакаха своя ред да застанат зад микрофона. Сред тях беше и Цеца Величкович, жената на войводата Аркан, именно той му трябваше. Козела се взираше дълго в лицата на мъжете около нея, но „Дивата котка“ не беше сред тях. Когато се увери, че е излишно да търси войводата в тълпата, започна да си пробива път към естрадата. Рок групата отстъпи микрофона на някаква фолкзвезда… наближаваше и редът на Цветана Величкович, или Цеца, както с обожание я наричаше цяла Сърбия.

Читать дальше →