Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот

Начало книги

През по-голямата част от детството ми професионалните ми амбиции бяха съвсем прости — исках да стана междугалактическа принцеса. Не ми пукаше дали ще управлявам орди от извънземни, но исках да съм издокарана в пелерина и секси ботуши и да нося страхотно оръжие.

За съжаление, онова нещо с принцесата не се получи, затова се записах в колеж, а след като завърших, започнах работа като доставчик на бельо за верига магазини. От това също нищо не излезе, затова изнудих братовчед ми, който си изкарва хляба като поръчител на съдебни гаранции, да ме назначи при него като агентка за издирване на укриващи се от правосъдието лица. Странно как съдбата си прави шегички с нас. Не получих пелерината и секси ботушите, но най-после се сдобих със страхотно оръжие. Е, добре де, малък пищов тридесет и осми калибър, който държа в кутия от бисквити, но все пак си е оръжие, нали?

В онези дни, когато кандидатствах за принцеса, от време на време имах сблъсъци с лошото хлапе в махалата. То беше две години по-голямо от мен. Името му беше Джо Морели. И означаваше проблеми.

Читать дальше →