Светлината на Симънс

Начало книги

В България фантастиката продължава да е сред любимите четива не само на младите, но и на тези, които още навремето — когато жанрът едва е прохождал у нас — са били завладени от изкушенията на въображението и фантазията. Първоначално вкусовете са се влияели от „бащите“ Жул Верн и Хърбърт Уелс, после все повече автори и все по-ранообразни истории са пленявали читателите, а накрая всички ограничения са изчезнали. Настъпил е моментът, когато лидер в идеите е била единствено модата. Под нейно ръководство са се родили преди години предупрежденията за ядрената война, дългите и самотни преселения из мрака на Космоса, изкуствените хора, пространствените пътувания и др. Сега широка актуалност е добила виртуалността… но колко ли дълго ще доминира?

Всичко е въпрос на време и развито въображение.

И макар фантастиката да е едно общо понятие, повечето са склонни да я свърват само с „научната“ й част. А днес тя е толкова всестранно насочена, че подобна мисъл е същински грях. За съжаление много от разклоненията й така и не си проправиха път сред родните сергии. Мистика, хорър, окултизъм — всички те са почти неизвестни тук. Тази особена и „черна“ страна на жанра явно още няма място в българските земи, където основно виреят магии и дракони. Нещо повече — писатели, които пишат подобни неща, се превеждат, само че не с произведенията си от областта на ужаса, а с опитите си в научната фантастика и фентъзито.

Читать дальше →