По пътя незнаен

Начало книги

Път…

Прострял се е пред мен като безкрайна, сива змия, препасала сякаш целия свят. Вече не помня от колко време все пътувам и пътувам. Десет години ли станаха, двайсет ли?…

Страшното е, че не зная накъде съм тръгнал.

Спомням си оня ужасен ден, в който до мен достигна вестта, че вече нямало змейове. Ей-така — нямало. Никой не разбра защо.

Хората реагираха различно: По-младите се радваха, че вече няма кой да им отнема изгорите, а старците упорито разправяха, че без змейове хептен сме я оплескали: кой сега ще пази селата от врагове и нивите от градушка? Били задигнали някоя и друга мома — голяма работа! Като че ли угрите не го правят? Само че след тях и трева не никне — и добитъка ще задигнат, и хамбарите ще опоскат, и покъщнината ще плячкосат, и ще скъсят с по една глава всеки, дето не е успял овреме да си плюе на петите. А пък дето е минал змеят — там земята прилича на градина. Какво от това, че понякога го прихващат едни…

Читать дальше →