Магьосникът

Начало книги

Цилиндър, пелерина, гети, бастунче с лъвска глава… Рупърт приличаше на изтупана от прахта закачалка в някой старомоден театър. Да се появиш в такъв вид на публично място във времена, в които хората ходят на пикници чак до спътниците на Сатурн, че и по-далеч, бе меко казано признак на чудатост, ако не и на някоя по-сериозна диагноза. Рупърт все пак имаше късмет, че наближаваше Коледа и карнавалните костюми не правеха чак толкова дълбоко впечатление — особено в задимени, подземни барове, като този, в който той киснеше вече почти два часа и се наливаше като разкаял се анонимен алкохолик, невиждал бренди от младежките си години.

— Какъв ти е проблемът бе, готин? — раздуха по едно време пушеците около него момичето от бара — късоподстригана сладурана в символично облекло и домино на очите, докато му наливаше следващата чашка — Да не са те изритали от някой бал с маски?

Рупърт сви устни в неопределена физиономия. Всъщност се опита да се усмихне, но излезе не усмивка, а някаква гримаса на отчаян неудачник.

Читать дальше →