Бродник

Начало книги

Малко село беше Лесков дол — като се провикне Мехмед кехая от единия край, гласа му се чуваше чак до другия. През тоя, сгушен в полите на Сакар планина край, рядко минаваха другоселци. Единственият другоселец, който се мяркаше насам десетина пъти в годината, беше самият Мехмед кехая. Всъщност, той не беше никакъв кехая, а най-обикновен пройдоха, дето като млад бил служил в някакъв конак, а после хукнал да скитосва по прашните пътища на Империята и да разнася новини от Стамбул до Русчук и обратно. Бил ходил и по Влашко, стигал бил чак до Моравия — поне така бе казал веднъж в кръчмата на Митю между две ракии, дето го бяха черпили лесковдолци за хаберите.

Най-голямата къща в селото беше на поп Захари — на два ката, с червен покрив от цариградски керемиди. Другите къщи в Лесков дол всички бяха все на по един кат и покривите им бяха от речни камъни. Хубава бе и тая на Найден Янкин — но не толкова заради богатство, а защото невястата му — стрина Пенка — беше голяма въртокъщница. Дворът винаги беше пометен, стените — варосани, а на коловете на плета винаги бяха наредени писани грънци. Лесков дол не беше от богатите села, имаше само една кръчма — тая на Митю. Но и само тя стигаше на лесковдолци. Пък и Митю правеше най-доброто вино по тоя край.

Читать дальше →