Реваншът на Тангра

Начало книги

В края на 2004 година на Събора на българската книга в музея „Земята и хората“ попаднах на изненадваща находка — книга със заглавие „Сказание за дъщерята на хана. Епосът на прабългарите 882 г.“ А авторът — представете си какво име! — Микаил Бащу ибн Шамс Тебир! Имам се за човек, който познава добре средновековната ни история. Прехвърлих я бегло и бях готов да махна с ръка — поредния балон! После видях името на Георги Костов като автор на българския поетичен текст и мисля, че това ме накара да платя скромната цена.

Върнах се у дома и се зачетох. Бях потресен! Пред мен се разкриваше величествения свят на една митология, ако не по-богата от елинската, то поне сравнима с нея.

Кой е Микаил Бащу ибн Шамс Тебир? Роден е около 820 година в Киев (Бащу на прабългарски) и затова името на града влиза в неговото — т.е. Киевчанина. Дядо му Хабдула бил от кавказките българи, които още през 737 година приели исляма, и загинал през 810 г. във въстание срещу хазарите, оглавявано от него. Синът му Шамс се преселил в т.н. Черна България. Хан Айдар, пряк потомък на Кубратовия син Бат Баян, го посрещнал радушно и го назначил за свой секретар — тебир. Звучи някак дребно, но от направените справки разбрах, че това по-скоро е пост от ранга на министър. Някъде около 820 г., когато е роден и Микаил, черните българи също приемат исляма.

Читать дальше →