Непростимият грях

Начало книги

Напоследък Боби Усмивката никак не отговаряше на прозвището си. Не се усмихна дори когато успя най-сетне да съблазни секретарката на шефа на „Ню Комп Корпорейшън“. нито когато направи последния си удар, добавяйки няколко нули при компютърния трансфер на внесените по сметката му 76 долара в брой за единствената продажба на антивирусната му програма. А днес тормозещото го от дни канско притеснение сякаш го бе лишило от разсъдък — установи, че е включил кафеварката си преди компютъра. Нещо, което никога не му се бе случвало, защото навикът му нежно да прокара сутрин пръсти по клавиатурата бе малко по-раншен от това да може да се изпишка сам и доста по-стар от пиенето на кафе.

Изведнъж в съзнанието му изплува рекламата на новата услуга в световната мрежа Интернет, на която случайно бе попаднал и пренебрежително отминал предишния ден — изповед с помощта на компютъра. Асоциацията явно бе извършена от подсъзнанието му. защото си даде сметка, че имаше нужда именно от изповед. Боби Усмивката беше заклет атеист, не вярваше, че човек има душа и че съществува какъвто и да е Бог. Е, понякога, съмнявайки се, че някой негов номер ще мине незабелязано, се молеше на светото двоично единство на електронните елементи, върху което се основаваше цялата компютърна индустрия, завладяваща все по-голяма част от познатата Вселена. Но сега изглежда го мъчеше небивалицата, наречена душа, и трябваше да предприеме нещо, за да я успокои. До това заключение стигна, като не откри никаква друга разумна причина, поддаваща се на логично обяснение.

Читать дальше →