Синовете на Спарта

Начало книги

През 401 г. пр.н.е. царят на Персия управлявал империя, простираща се от Егейско море до Северна Индия. Поданиците му достигали петдесет милиона — и войските му били огромни.

Като си сътрудничели по суша и вода, единствено Спарта и Атина успели да ги спрат.

Скорците отваряха човки във вавилонската жега и показваха черните си езичета. Зад стените на огромния град слънцето се беше надвесило над работещите в полята и сякаш се опитваше да ги смаже.

Великият цар вървеше по средата на пътя и кожата му лъщеше — от масло или пот, синът му не можеше да каже. Брадата на баща му също проблясваше на ситни черни къдрици — толкова част от него, колкото ароматът на рози или дългата обшита с кожени плочки дреха, която носеше.

Във въздуха се носеше миризма на нагорещен камък и кипариси, щръкнали като копия към небето. Всички околни улици бяха опразнени. Нито едно дете, нито една старица, нито едно пиле не беше оставено да рови в пръстта — войниците бяха разчистили път на царя за разходката му. Тишината беше толкова тежка, че момчето можеше да чуе песента на птиците в далечината.

Читать дальше →