Кръвта на боговете

Начало книги

Не всички бяха опетнени с кръв. Тялото му лежеше на студе­ния мрамор, неподатлив за червените струйки, които се стичаха по пейките. Отдалечаващите се поглеждаха назад поне веднъж, неспособни да повярват, че тиранинът няма да се надигне. Це­зар се беше борил, но те бяха прекалено много, прекалено твър­до решени.

Не можеха да видят лицето му. В последните си мигове во­дачът на Рим беше издърпал гънките на тогата си и бе покрил главата си, докато го блъскаха и пробождаха. Бялата тъкан бе цялата в разрези. Беше изпуснал червата си, когато се свлече и падна на една страна, и сега миризмата изпълваше театъра. Нямаше никакво достойнство в мъжа, когото бяха убили.

Над двайсет души бяха омърсени с насилието и някои от тях все още дишаха тежко. Около тях имаше най-малко два пъги повече свидетели, които не бяха извадили оръжие, а бяха оста­нали настрана и бяха гледали, без да помръднат и пръст, за да спасят Цезар. Извършителите все още бяха като зашеметени от насилието и топлата кръв по ръцете си. Мнозина бяха служили във войската. Бяха виждали смърт, но в далечни страни и гра­дове. Не и тук, не и в Рим.

Читать дальше →