Ангелско нашествие

Начало книги

От нападенията насам залезите, по ирония, са великолепни. Отвъд прозореца на апартамента ни небето сияе в ярко оранжево, червено и лилаво като натъртено манго. Облаците пламтят в цветовете на залеза и почти се опасявам, че онези от нас, останали притиснати отдолу, също ще се запалят.

Усещам угасващата топлина по лицето и се опитвам да мисля единствено как да овладея трепета на ръцете си, докато методично закопчавам раницата си.

Нахлузвам любимите си ботуши. Бяха ми любими, защото Мисти Джонсън някога ми направи комплимент за кожените шнурове, нанизани отстрани. Тя е — всъщност беше — клакьорка, известна с вкуса си към модата. Затова реших, че ботушите привличат вниманието, макар и произведени от фирма за сериозна екипировка за катерачи. Сега са ми любими, защото от шнуровете става идеален кобур за нож.

Освен това крия наточени ножове за пържоли в джоба на инвалидния стол на Пейдж. Колебая се, преди да пъхна някой и в пазарската количка на мама, оставена в дневната, но въпреки всичко го правя. Мушвам го между купчина библии и празни бутилки от безалкохолно. Без да ме види, премествам няколко дрехи отгоре, с надеждата никога да не разбере, че ножът е там.

Читать дальше →