За честта на крадеца

Начало книги

Ател Хилежа не се хилеше. По-точно изобщо не му беше до веселие. Нямаше как да е иначе след цяла нощ изтезания.

Приклекнах до него. Той беше гол, с вързани върху бъчва ръце. Тялото му висеше отпуснато зад бъчвата. Стараех се да не поглеждам кървавите останки от китките и ходилата му.

— Ател… — Контрабандистът не помръдна. Потупах го по потната буза. — Ей, Ател.

Клепачите му трепнаха. Сграбчих го за косата и вдигнах главата му, за да ме вижда. Не знам дали лицето ми издаваше съчувствието и съжалението, които изпитвах, но какво да направя? Не съм длъжен да харесвам онова, което понякога се налага да върша. Пак го повиках.

Очите му се отвориха, погледът му блуждаеше из сумрачната стая. Изчаках да ме забележи и накрая той ме различи в светлината на свещите.

— Дрот?… — успя да измънка.

Явно му беше трудно да види ясно лицето ми.

— Хилеж, искаш ли да ми кажеш нещо?

— Кво?…

Клепачите пак се отпускаха. Разтърсих главата му.

Читать дальше →