Искровете (Историко-географски очерк)

Начало книги

И днес, като започвам тая малка книга за Искровете, сякаш още виждам снажната фигура на Павел Делирадев пред хижа Острица във Витоша — с тежка раница на гръб, макар той да наближаваше седемдесетте, в клин и яке, с ръбат бастун в ръка и с ведро усмихнато лице, брулено от бурите по всички български планини. Бях го поканил да закусим на завет.

— В хижата ли? — и той поклати побелялата си глава. — Не, горе ще хапна, горе, на високото…

Разбрах, че тоя път няма да гони Черни връх, за да свие към хижа Алеко, и с готовност тръгнах подир него. Той поспря за миг по нанагорнището.

— Какво има из Рила? — чух го да пита.

— Минах преди месец от Джанка до манастира през Рибните езера. Още нямаше сняг…

— А на Мермерското отби ли се?

Той се извърна и аз пак си припомних слабостта му към това неголямо езеро между Мермера и Кьоравица с малък тревист полуостров, вдаден като клин в бистрите води. Бай Павел се смълча, сетне тихо добави:

Читать дальше →