Странникът

Начало книги

Излязоха на светло от метрото и Мая се пресегна и хвана баща си за ръка. Тръна не я отблъсна, не й каза да се съсредоточи върху позицията на тялото си. Усмихна се и я поведе нагоре по тесните стълби към дългия стръмен тунел, облицован с бели керамични плочки. Управата на метрото беше поставили метални решетки от едната страна и тунелът, иначе съвсем обикновен, изглеждаше като огромен затвор. Ако беше сама, Мая щеше да се притесни и да се почувства като в капан, но сега нямаше за какво да се тревожи, нали баща й беше до нея.

Съвършеният ден, помисли си. Е, може би вторият по съвършенство. Все още помнеше как преди две години, след като беше пропуснал рождения й ден и Коледа, баща й се появи на 26 декември с такси, пълно с подаръци за двете с майка й. Беше слънчева сутрин, пълна с изненади, но днешната събота по всяка вероятност обещаваше по-трайно щастие. Вместо обичайното пътуване до склада при Кенъри Уорф, където баща й я учеше как да рита, да нанася удари и да използва оръжия, бяха прекарали деня в Лондонската зоологическа градина и той й беше разказвал различни истории за всяко животно. Баща й беше обиколил целия свят и можеше да опише Парагвай или Египет като професионален екскурзовод.

Читать дальше →