Див и опасен

Начало книги

— Та какво казвате, скъпа?

Серена Шеридан пое дъх и повтори:

— Трябва ми водач. За блатото.

Старият Лорънс Готие се разсмя, като че тя бе казала някаква чудесна смешка. Гласът му изпълни магазинчето и заглуши фолклорните песни на кейджуни1, които се лееха от радиото, поставено на претъпканата лавица зад гърба му, та дори и шумното предаване по професионална борба по черно-белия телевизор на тезгяха пред Готие. Лорънс седеше на трикрако столче, кръстосал дългите си мършави крака един върху друг. С насадената си сякаш дълбоко между хилавите му рамене глава той приличаше на водна птица, която си почива. От тясното му лице се хвърляше в очи само острият нос и очите — бездънно черни, подобни на мъниста. Кожата му беше изпечена и набръчкана, като че ли щавена преди векове.

Смехът му се накъса от пристъп на кашлица. Той посегна към тютюна си и поклати глава:

— И какво мислите да правите, скъпа моя? Да не искате да ходите за раци?

Читать дальше →