Зодия убиец

Начало книги

Зимата дойде рано в Ню Хемпшир. На Деня на благодарността земята вече беше покрита с три сантиметра сух сняг — от онзи сняг, който образува гъста пелена, брулен от силния вятър по откритата и равна местност от двете страни на Кънектикът Ривър.

Болницата се намираше на брега на реката, изправила се предизвикателно със своите готически кули-бойници срещу всички природни стихии. Огромната каменна постройка изобщо не подхождаше за такава дейност: топлото тук не се задържаше за дълго, а и нямаше никакви условия, за да се осигури удобство на болните. Но въпреки това те продължаваха да идват в безкраен поток, изпратени от роднините и близките, от любовниците, които отчаяно искаха да приключат с проблема. Бяха млади, уплашени и сами. Сякаш нищо не беше в състояние да ги спре.

Емили чу първия писък малко след полунощ. Изпълненият с ужас глас отекна в каменния под. Тя затвори очи и зачака. Минута… две… три.

Читать дальше →