Съдба

Начало книги

На тази планета неизвестно откога живееха роботи. Само роботи и нищо друго. Може би защото в състава на атмосферата се съдържаха отровни частици, тук нямаше нито растения, нито животни и единствените същества, които се движеха по нея, бяха роботите. Освен тях имаше само простряла се до безкрая на хоризонта земя от скали и камънаци и океан с тъмна, преливаща в черно вода…

Роботите копаеха и вадеха от недрата на планетата руда, след това я претопяваха и отливаха от метала детайли. Сглобяваха детайлите и правеха от тях роботи, досущ като тях самите. Даже номерата, които гравираха на повърхността на телата им, бяха еднакви.

И в дните, когато непрекъснато се изливаше пороен дъжд, и в сезона на мразовете, и в знойните дни под палещите слънчеви лъчи роботите не спираха да работят. Техният брой растеше и растеше.

Понякога се събираха на приказка.

— Защо точно тук трябва да живеем? — питаше някой.

— Отначало на тази планета се е появил само един робот. Работейки по този начин, той направил още един, после двамата направили трети. Произвеждайки себеподобни, те увеличили броя ни. Така се е стигнало до сегашното положение. Нищо повече не зная — отговори друг.

Читать дальше →