Планетата на мъглите

Начало книги

— Аа, отново се съмна — каза тя, като продължи да се излежава на потъналата в утринния здрач трева. След това изви здравата си млада снага, протегна се и отвори очи.

— Ти си вече будна? Ще се т-топнем ли във водата? — попита заеквайки мъжът, който лежеше до нея и триеше сънливите си очи.

Талазите гъста мъгла идваха и си отиваха, и през тях от време на време прозираше блестящата зеленина на дърветата. Понякога мъглата само за момент ставаше по-рядка и тогава смътно се виждаше сребристият блясък на останките от разбилата се недалече от тях ракета. Но и това видение изчезваше в следващите пристъпи на мъглата.

— През нощта имах чувството, че чувам шум от двигатели на ракета, но сигурно съм сънувала — отвърна тя, триейки очи, без да обръща внимание на думите му.

Мъжът явно искаше да поддържа по-оживен разговор, та каза:

— Аз не чух нищо. Навярно е било шум от някой далечен вулкан или ревът на морето.

Читать дальше →