Капризният клиент

Начало книги

— Какво става? Далече ли е още планетата, към която сме тръгнали? Не, вече сме съвсем близо.

Помещението за пътници в космическия кораб беше луксозно обзаведено с дебел килим и блестящи златисти предмети. Моят клиент, удобно отпуснат в изящно кресло до илюминатора, държеше в едната си ръка пура, а в другата — чаша бренди. Той ми зададе този въпрос, наслаждавайки се на звездното небе.

— Ако желаете, можете да погледнете през този телескоп — казах аз и преместих по-близо до илюминатора украсения с инкрустации телескоп, извадих кърпичка и изтрих внимателно окулярите, след което се поклоних вежливо. Клиентът погледна през телескопа и каза:

— Хм. Щом има морета, значи има и континенти.

— Точно така е, както благоволихте да кажете.

— А континентите защо са лилави?

— Както сигурно вие сам предполагате, това се дължи на цвета на растенията.

— Странна работа! Добре ще е и ако има някакви по-особени животни, за трофеи. Искам да блесна пред приятелите си. Не искам никой да ме превъзхожда с нещо. Би ми било много неприятно, ако някой тип намери отнякъде животно, по-рядко срещано от моето.

Читать дальше →