Джулиет гола

Начало книги

Бяха прелетели от Англия до Минеаполис, за да разгледат една тоалетна. Простата истина осени Ани, докато стояха вътре — с изключение на графитите по стените, част от които изтъкваха значимостта на тази тоалетна за музикалната история, тя бе мокра, тъмна, миризлива и напълно безинтересна. Американците са майстори в осребряването на културно наследство, но тук дори те бяха безпомощни.

— Ани, носиш ли фотоапарата? — каза Дънкан.

— Да. Какво точно мислиш да снимаш?

— Ами, нали се сещаш…

— Не.

— Ами… тоалетната.

— Какво по… Как се наричат тези неща?

— Писоари.

— Да те снимам ли пред някой от тях?

— Докато се правя, че пикая ли?

— Ако искаш.

И така, Дънкан застана пред средния от трите писоара, поставил убедително ръце пред себе си, и се усмихна през рамо към Ани.

— Снима ли ме?

— Не съм сигурна, че светкавицата работи.

— Направи още една. Глупаво ще е да дойдем чак дотук и да нямаме една свястна снимка.

Този път Дънкан влезе в една от кабинките, като остави вратата отворена. Там светлината беше по-силна. Ани направи възможно най-хубавата снимка на мъж в тоалетна. Когато Дънкан се махна, тя забеляза, че тоалетната е запушена, също като има-няма половината тоалетни по рок клубовете, които беше виждала.

Читать дальше →