Евърмор

Начало книги

Тази вечер ще превърна кръвта на Алхимика — кръвта на Джулс Ембър — в оръжие.

Стоя в някаква стая дълбоко под балните зали и балконите на Шорхейвън. Един търговец на време се е навел срещу мен и се поти, докато смесва прахове на работната си маса. Той е последният от дългата върволица от търговци на време, на които бях възложила да подмамят Алхимика да излезе от скривалището си. Досега те всички се бяха оказали неспособни и всички бяха умрели заради това. Но нещо ми подсказва, че тази вечер ще бъде различна.

Въздухът е настръхнал от опасност. От обещание.

Жителите на Семпера са толкова неизобретателни по отношение на своето скъпоценно време, на кръвните си монети. Когато не ги пият като зверове, ги прахосват, за да накарат цветята си да цъфтят, или ги хвърлят в огнищата си, за да се топлят през зимата.

Но правилното кръвно желязо може да изгори света.

Когато търговецът на време изсипва флакона с кръвта на Джулс Ембър в малкото си котле, през стаята проблясва светлина — сякаш не сме дълбоко под земята, сякаш денят е настъпил рано и внезапно. Пепелта и мръсотията се вдигат на талази около мен, преди взривът да събори и двама ни на земята. За миг. Мисля за света като за кожа, обтегната върху рамката на военен барабан, какъвто си спомням отпреди векове. Някой току-що го уцели с все сила.

Читать дальше →