Няма по-слепи

Начало книги

Всичко започна, когато Клитъс Джеферсън се запита: „Защо всички слепци не са гении?“. Клитъс беше само на тринайсет по онова време, но въпросът бе добър, и той щеше да работи по него в продължение на още четиринайсет години, след което — да промени света завинаги.

Младият Джеферсън беше вундеркинд, самоук, буквално перко без каквато и да е конкуренция. Имаше химически комплект, микроскоп, телескоп и няколко компютъра, някои от които купени с джобни пари. По голямата част от доходите му идваха от преподаване обаче: учеше съучениците си да играят покер.

Дори перковците, даже несравнимите перковци, нито най-изперкалите играчи на покер, можещи да пресмятат диференциални уравнения наум, не са имунизирани срещу стрелите на Купидон и внезапните бури от тестостерон, придружаващи мерника му на тази възраст. Клитъс знаеше, че е грозен и че майка му го облича смешно. Освен това беше нисък и дундест и не можеше да хвърли топка в която и да е посока. Нито едно от тези неща не го притесняваше, докато жлезите му с вътрешна секреция не започнаха да приготвят съединения, нефигуриращи в химическия му комплект.

Читать дальше →