В руините на Париж

Начало книги

На пръв поглед светът вън изглеждаше чужд. Небето имаше тъмен, тюркоазнозелен цвят, а слънцето се открояваше на фона му подобно на голямо, отровнозелено петно с размити очертания, които се намираха сякаш в непрекъснато движение. Въздухът беше странно прозрачен, тъй че имаше видимост мили напред. Под тях се простираше причудлива, взета сякаш от кошмарен сън, местност с разрушени сгради, унищожени магистрали и огромни кратери, които за живота на две поколения се бяха напълнили с вода и растения, странно лепкави, зеленикаво-виолетови.

Някога това беше един от най-големите и прекрасни градове на Земята. Но вече нищо не напомняше за него. Докъдето стигаше погледът на Черити, не се виждаше нито една неразрушена сграда, нито един здрав прозорец, нито един цял покрив.

„А най-вероятно, помисли си тя уморено, най-лошите следи от разрушението изобщо не могат вече да се забележат.“ Градът се беше превърнал в плячка на една чудовищна растителност, която през последните петдесет години бавно, но неумолимо беше поглъщала улици и сгради като жив саван, с който нашествениците от Космоса бяха покрили целия град.

Читать дальше →